Дневниците на вампира - книгите и сериалът

20:58


2009 година е.

Септември, краят на лятото.

Стоя с най-добрата си приятелка в любимата ни сладкарница след ден, прекаран в пазарене за книги и пием студени кафета към шест следобед. Тя седи на люлката, а аз съм на стола срещу нея и я слушам как се втурва да ми обяснява за тази нова поредица книги, за която ще правят сериал. Разказва ми синопсиса, а умът ми шава някъде в пространството, рисувайки думите ѝ за гарвани, двама братя, кръвожаден вампир, слабохарактерна главна героиня със студена красота, някаква вещица и много, много драма. Слънцето се спуска към залез, а тя толкова пламенно споделя сюжети, че ми е трудно да не се влюбя в любовта ѝ към главния герой. По това време тя е фенка на сериала „Изгубени” и обожава Буун, въпреки че той умира в самото начало на първи сезон. За нейно огромно щастие, актьорът е кастнат в главната роля на Деймън Салваторе (любимецът ѝ от поредицата) и по всичко личи, че думите ѝ са само началото на нещо съвсем ново, съвсем различно, съвсем наше.

Прибирам се, под ръка с новата си книга, и търся в google повече за сериала. Виждам българката, която ще играе главната роля, виждам и Иън Сомерхалдер и съм „еха, годините са му се отразили твърде позитивно”. Разбирам я защо вече го обича и започвам да чета, за да опозная повече и нейната любов.


Поредицата „Дневниците на вампира” ме заставя посред нощите, в неуморно четене, в страница сред страница, залутана в емоциите си и тинейджърското желание да търся магия, вълнение, привързаност отвъд училищната реалност. Дотолкова се влюбвам в поредицата, че когато ставам част от журналистическия клуб в гимназията само няколко месеца по-късно, тя е първата, която препоръчвам на съучениците си.



Ето я и статията, която написах тогава - преди осем години и абсолютно некоригирана.


Историята разказва за живота на американската тийнейджърка  Елена Гилбърт, която е типичното американско момиче – сдържана и самоуверена , момичето , което е мечтата на всяко едно момче , момичето , каквото всяко друго момиче иска да бъде.Макар многобройните й ухажори, никой никога не е успявал да предизвика интерес в нея , никой никога не е запалвал бурна страст в душата й. Но това е на път да се промени.

В малкото градче Фелс Чърч се появява мистериозният Стефан Салваторе – красив, възпитан и изискан , той прави всичко възможно да стои далеч от Елена ,упорито търси начин да не влиза в живота й. Колкото повече той се старае да я отблъсне, толкова по-голям става интересът на Елена към новото момче. С настъпателните си ходове и постепенното сближаване русокоската разбира, че Стефан пази забулена тайна от векове насам – той е обречен на вечен живот като вампир. Разцъфващата любов между двамата е помрачена от странните събития , които започват все по-често да се случват в града и от студенокръвният и арогантен новодошъл – Деймън Салваторе, по-големият брат на Стефан. В играта на добро и зло, Смит умело разкрива причината за враждата между двамата братя, огромният интерес на Деймън към Елена и „Пробуждане” завършва по драматичен начин, който ни кара с нетърпение да разгърнем страниците на следващата книга от поредицата.
 Какво се случва по нататък? Няма да издавам. Само знайте , че втората книга „Борбата” излиза на 09.11.2009 г. и е също толкова интересна. Ако пък искате да се запознаете час по-скоро с героите – вече има и екранизация на книгите , сериал , който носи същото заглавие. Той е дело на успешната американска телевизия CW, която отговаря за сериали като „Свръхестествено” и „Смолвил”.



Лично мнение: Определено това е една от  малкото фентъзи книги , които породи такъв огромен интерес от моя страна. Харесва ми факта ,че героите са много различни един от друг , всеки има своите принципи и се опитва да ги отстоява. Харесва ми това, че Елена е като ябълката на раздора, непрекъснати са споровете покрай нея и то не от другиго, а от братята. Що се отнася до тях самите , лично симпатизирам повече на Деймън. Стефан е прекалено сладникав и може би съм се уморила от еднообразието на подобни герои. Деймън е като глътка свеж въздух измежду всички комерсиализирани добри момчета, издигнати на пиедестал от поредната тийнейджърка. Самата му харизматичност е в това да бъде различен от другия. Съветвам ви – красотата на поредицата е огромна , затова четете. Мисля , че ако сте харесали „Здрач”,  ще останете доволни.

(...)
( :D )



Та, с течение на времето – разликите между сериала и книгите, станаха много повече, отколкото приликите някога са били. И въпреки това – и двете адаптации на замислената история ме трогнаха по толкова много начини. Исках да напиша този пост, защото сигурно за повечето „Дневниците на вампира” е просто поредния свършил сериал. Не за мен и изобщо.

Аз порастнах с него. От 16 до 24 години не съм пропускала нито една седмица, в която трепетно чакам нов епизод. Още помня онзи септември, когато двете със сестра ми лежахме и гледахме пилотния епизод. Още помня манията ни (нейната, моята, на най-добрата ми приятелка) по кожени якета, шалове и сини бижута в чест на лапис лазулис. Помня колко много оприличаваха сестра ми на Нина Добрев и как стана втора в конкурс за doppelganger. Помня как отивах на лагер, а по телефона най-добрата ми приятелка ми разправяше за епизода, който не можах да гледам на време, защото бях извън града. Помня колко много root-вахме за Delena всички и честно казано не мисля, че познавам някой, който да е бил за Stelena :D. Помня как взривихме апартамента от ярост покрай онази целувка на верандата на Елена между Деймън и Катрин. Помня какво дете бях тогава и съвсем реално – този сериал проследи най-съществените ми години от съзряването ми.

Пази спомените за връзките ми с момчетата – за онази, която започна с пиене на уиски на мекия под в един пълен апартамент към четири сутринта, за онази, която никога не беше; пази спомените за будните вечери с приятели, пази спомените за първите ми сривове и първата ми истинска любов. Събрал е толкова много асоциации, събрал е толкова живи моменти със саундтрака си, че се е превърнал в тотална част от мен. Затова и – предвид, че вече ме познавате – не е изненадващо да споделя, че когато казвам „довиждане на него”, казвам „довиждане” и на един период, който ме направи момичето днес.



Bittersweet e, честно казано. Ама май везната се накланя повече към тъжното, предвид сълзите, които изревахме снощи със сестра ми. Не искам да спойлвам сюжета на тези, които не са гледали, затова просто ще кажа, че финалният епизод си е въртележка от емоции. И отново – саундтракът. Мисля, че официално Дневниците е сериалът с най-добра музика.

Та, спрях се уж за малко, а то стана цял разказ :D Просто имах нужда да отдам почит на сериала, да си го запазя тук сред редовете и да си помня, колко много ми е дал. Поздравявам ви с ето тази песен и (ако изобщо някой е пропуснал) съветвам съвсем искрено да хвърлите едно око и на книгите, и на епизодите.




" I was feeling epic." 


You Might Also Like

3 коментара

  1. Мило момиче, можеше да ми спестиш песента. Беше ми достатъчно останалото :Д Не е истина и аз как се промених с този сериал, не знам дали съм плакала толкова много друг път през живота ми за нещо, колкото вчера докато го гледах. Не мога да повярвам, че свърши и то по такъв начин. Странното е, че си мислех, че ще харесам Деймън повече, понеже от книги и от други сериали това е типът, по който си падам, но тук беше обратното и не усетих кога Стефан зае първото място. Сигурно ще се сетиш тогава откъде идват и многото сълзи за този финал. Радвам се, че всички намериха онова, което търсеха, но в същото време си мисля алтернативи за финал, защото не искам да приема това, което стана. Мислех и аз да напиша пост за сериала, но ако почна не знам дали ще успея да го завърша, затова ще изчакам още малко. Радвам се, че сериалът/книгата са ти помогнали по някакъв начин, защото лично аз мисля, че в сериала имаше прекалено много поуки и неща, които можеш да вземеш. И да it's been a hell of a ride and I was feeling epic :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори


    1. Сега, когато отново гледам първи сезон, наистина намирам в Стефан позитиви, които като по-малка съм пропускала. Откривам го отново по някакъв начин и да, разбирам как се чувстваш по повод финала. Съгласна съм с това, че може би имаше по-подходящи начини, по които можеше да завърши историята, и честно казано и на мен ми дойде много изненадващ края по твърде много критерии. Чакам с нетърпение да прочета и твоя пост, за да видя как ти е въздействал и с какво ти е помогнал през годините! :)



      Изтриване
  2. Сега малко ме гризе, че зарязах сериала някъде на четвърти сезон... И не, защото не ми допадаше вече. Просто съм си такава - непостоянна. А това са цели осем сезона все пак.. Както и да е, четейки тези редове много ми се прииска да наваксам с пропуснатото, защото описваш всичко толкова красиво, емоционално. И просто, ей така, реших да се отбия в коментарите и да ти кажа, че написаното е прекрасно.

    ОтговорИзтриване